Красотата на японската поезия се разкрива в антологията „500 хайку“
Антологията съдържа над петстотин хайку от най-известните майстори на това поетично изкуство: Мацуо Башьо,Кобаяши Исса, Йоса Бусон, Масаока Шики… Книгата е разделена тематично на циклите Нова година, Пролет, Лято, Есен и Зима. Това деление е типично за антологиите с хайку поезия в Страната на изгряващото слънце. Темата за единението на човека с природата, идваща още от даоизма, е характерна за хайку, а смяната на годишните времена е един от основните моменти в поетичните тристишия.
Подобно на природата, и човешкият живот има своите сезони. В края на сборника съставителите са включили и десет хайку извън тематичните цикли. Хайку е тристишие, състоящо се от 17 срички, разделени на три стиха ( 5-7-5 срички). В Япония още от древността писането на стихове се разглежда като свещенодействие, висш израз на японската душевност. Чувството се преобразува в слово и поражда красота, която одухотворява света. Всяко хайку предава усещане, което е въплътено в словесна картина-образ. Тази стихотворна форма предава случки и пейзажи, които са в съзвучие с вътрешното състояние на душата, те носят усещането за радост, тъга, самота, щастие. Основна цел е читателят да почувства това, което е почувствал авторът при писането на творбата. Хайку се отличава с пределна лаконичност на изразните средства и наситеност на асоциативния подтекст, то не обяснява, а предава, не казва, а показва. Простотата на хайку е съвършената простота, зад която се крие изострено възприятие и колкото по-богат е вътрешният свят на читателя, толкова по-добре неговото сърце ще откликне на призива на поета.
Преводът от японски и съставителството са дело на Людмила Холодович и Александър Киров, носители на наградата на Съюза на преводачите за превода на „Японски разкази“.
При превода на хайку е трудно да се спази броят на сричките и стремежът на преводачите е да се запази духът на стихотворението чрез вярното предаване на образите.
Трябва да се отбележи още, че това е първата книга в България, в която са публикувани най-много хайку в едно книжно тяло.
„500 хайку“ излиза в два луксозни варианта – с твърди и с дървени корици. Антологията е прекрасен подарък за любителите на Изтока, на изяществото и естетиката.
Насладете се на няколко подбрани хайку от книгата:
Рекичката се спотаи
под листата
на отминаващата есен.
Ширао
Духа есенният вятър,
но все още зеленеят
кестените.
Шики
Дълбока нощ.
Млечният път
смени посоката си.
Рансецу
Дълга есенна нощ.
Събуждам се – приказват си
мама и тате.
Шьоха
Нощна буря.
Уж чета, а сърцето ми е свито
в някаква тъга.
Шики
Тъжно и печално
бурята едрее.
Привечер.
Шики
Зазорява се.
През мъглата струи
гласът на камбана.
Башьо
Защо се чувствам остарял
тази есен?
Годините – птици към облаците.
Башьо
Приятелка
на бурния вятър
е луната в небето.
Бончьо
Всичко тъне
в лунната нощ – дори
гърнето с врящите батати.
Кьорику
Ярка есенна луна.
Лек дим се стелe
по водата.
Рансецу
Днешната луна!
Май няма човек, който
не би взел четката.
Оницура
500 хайку
Антологията съдържа над петстотин хайку от най-известните майстори на това поетично изкуство: Мацуо Башьо,Кобаяши Исса, Йоса Бусон, Масаока Шики…
